Безсънна празна нощ.
И идвам в нета.
За да ме поздравят моите приятели.
Да ми кажат колко съм велика.

И да се почувствам във виртуала нещо,
понеже в реала съм нищо.

Благодаря на Апостолоффф.

Разбира се, че не сте сама.
И ние сме с вас.
С трите колежки редовно ви даваме плюсче.

Всъщност вече няма нужда да се самонапомпвате в другия си блог, защото първа страница я няма, но вие не сте забелязали.

Разбира се, че не сте сама.
И ние сме с вас.
С трите колежки редовно ви даваме плюсче.

Така е.
И четирите колежки, вечна, течна, млечна и аптечна, сме обединени от любовта си към Чу и в трите му блога!

Да внеса уточнение.
Чу не се помпи сам.
Аз го помпя.
Забавно е да го издуя и да го замерям с минуси.
Възбужда ме.

Кризите са нещо нормално за всеки, защото често нещата стават не както сме се надявали и искали, което е повече от
нормално. И се е случвало и случва с всеки , който е в активна позиция и иска да постигне или промени нещо в себе си или в околната действителност. ЗАТОВА ГОРЕ ГЛАВАТА И ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА, ПА ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ.

Оннова хисарско чучело, вече я няма първа, а пак му пречиш, маестро.
Пиши си, ние те чакаме всяка сутрин.

Знаеш колко си ми нужен, Чу!

Бих искала аз да помпя Чу.
С милиарди прочити.

Заради него се регистрирах в тоя шибан блог и още съм тук.

ОК е прав, Чу!
Горе главата.
В реала ти и аз сме нищо, но във виртуала ти си Велик поет, а аз кралица Мария Антоанета.